ARC FUND
ARC FUND / Събития / Дискусионен форум „е-България: към развитие на ИКТ чрез основани на изследвания политики”

Дискусионен форум „е-България: към развитие на ИКТ чрез основани на изследвания политики”

На 30 юли 2010 г. Фондация „Приложни изследвания и комуникации” с подкрепата на German Marshall Fund / Bulgaria Fund, организира дискусионен форум на тема „е-България: към развитие на ИКТ чрез основани на изследвания политики”. Форумът бе посветен на използването на надеждни и адекватни показатели за проникването и използването на информационни технологии при планиране на политиките и оценката на тяхното изпълнение.

Г-н Тодор Ялъмов, Координатор на група за ИТ към Фондация „Приложни изследвания и комуникации” отбеляза, че сегашното правителство за пръв път изготвя стратегически документи в тази област, които се основават на специфични изследвания и поставят конкретни цели и измерими показатели за изпълнението на тези цели. Такива са напр. Националната стратегия за развитие на широколентов достъп и Проекта за Стратегия за електронно управление, който в момента е предложен за публично обсъждане. Въпреки това, в много от случаите все още липсва координация между държавните органи и често планирането и изпълнението на дадена политика не е съобразено с нуждите и приоритетите на други държавни органи.

Г-н Първан Русинов, заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията посочи, че европейските приоритети в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) трябва да се пречупват задължително през гледната точка на националните специфики, ако искаме да имаме ефективни български политики в тази област. Според него досега наистина са липсвали ясни правила и критерии за планиране, измерване и отчитане на резултатите от всякакви политически инициативи. Целта на неговото министерство в момента е да се създадат инструменти и методи за измерване на напредъка и отчитане на резултатите от политиките за ИКТ. При представянето на проекта за Стратегия за електронно управление, министър Русинов акцентира върху факта, че стратегията въвежда четири стратегически области на развитие, всяка от които поставя конкретни цели, приоритети и измерими показатели или целеви стойности, чрез които ще се следи изпълнението на стратегията.

Г-н Тодор Галев, старши анализатор към Фондация „Приложни изследвания и комуникации” подчерта необходимостта от критичен анализ на някои от ключовите показатели, мерещи развитието на ИКТ в страната. Като пример той посочи показателите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в ИКТ сектора и показателите за проникването и използването на широколентов интернет сред населението и бизнеса.

Според изследване на Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, официалните данни за НИРД в ИКТ сектора са с три до пет пъти по-ниски стойности от реалното състояние. Основните причини са неточно декларираните предмети на дейност според международната класификация на икономическите дейности и неотчитането на НИРД от страна на бизнес предприятията. Една от причините е, че според действащото законодателство НИРД се отчита като „разход за бъдещ период”, което увеличава данъчната тежест за предприятието за настоящата отчетна година. Други причини са липсата на стимули, насърчаващи осъществяването и отчитането на НИРД и свърхотчетността, свързана с подаването на прекалено много информация към прекалено многобройни институции. Не на последно място, липсата на доверие в достатъчната защита на интелектуалната собственост като резултат от НИРД, вкл. поради неработещата съдебна система, също се отбелязва от някои предприятия като фактор за недеклариране на тази дейност.

Очевидните насоки за действие с цел подобряване отчитането на НИРД не само в ИКТ сектора, но и в икономиката като цяло, са намаляване на отчетната тежест чрез многократно използване на подадената информация от администрацията и опростено отчитане, както и създаване на „меки” стимули за осъществяване и по-добро отчитане на НИРД.

Основният проблем в случая с показателите за проникване и използване на широколентов интернет не е заниженото отчитане, а дефинициите на използваните стандартни показатели, част от които не отговарят на българските специфики, тъй като са създадени на базата на икономическото, политическо и технологично развитие в ЕС15. Наскоро, Фондация „Приложни изследвания и комуникации” представи своята позиция, според която това често води до подценяване на специфични особености на новите страни членки, които са ключови за тяхното развитие. Според изследване на предоставянето на широколентов интернет в България, проведено през първата половина на 2010 г. от Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 91,5% от населението на страната живее в населено място, в което съществува поне един доставчик на широколентов интернет. Изводите от изследването потвърждават още веднъж, че липсват надеждни и изчерпателни данни за интернет инфраструктурата (топология, технологии, стандарти). Причина за това е както липсата на стимули, насочени към интернет доставчиците, така и неспазването от тяхна страна на някои съществуващи нормативни регулации.

Г-жа Милена Ковчазова, началник отдел „НИРД, иновации и информационно общество” към Националния статистически институт подчерта усилията на института в посока подобряване събираемостта на данните за НИРД и проникване и използване на ИКТ. Тя изтъкна факта, че част от въпросите, които са засегнати в предходната презентация, до голяма степен са резултат от факта, че НСИ не разполага със свободата да променя стандартните методологии, разработени от Евростат. Тя представи подробно данните от последното изследване на проникването и използването на интернет сред населението и бизнеса.

Изказванията бяха последвани от оживена дискусия с участието на г-н Боян Жеков от Българска асоциация за информационни технологии, г-н Петър Статев от Български ИКТ Клъстър, проф. Румен Николов от Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, г-н Антони Славински от Асоциация „Телекомуникации” и други участници във форума. Всички изразиха подкрепа за идеята, политиките в областта на ИКТ да се основават на специализирани изследвания и да поставят измерими показатели, с които може да се следи тяхното изпълнение. Изказалите се подчертаха необходимостта от координация между отделните държавни органи, които планират и осъществяват политиките за ИКТ – най-вече по отношение на използването на данните, които всеки орган произвежда, вкл. и чрез постигане на по-голяма съвместимост между следените показатели. Отбелязано беше и необходимостта държавните органи да използват по-пълно специфичните изследвания, които правят неправителствените и браншови организации.

Г-жа Милена Петкова, директор на Дирекция „Пазарно регулиране” към Комисия за регулиране на съобщенията се включи в дискусията, като посочи, че според тяхно изследване абонатите на интернет към края на 2009 г. са около 950 хил. по данни на 93% от интернет доставчиците. Над половината абонати ползват LAN технологии, около 30% – ADSL, приблизително 12% – интернет през кабелен модем и едва 1 % – теснолентов достъп.

Г-н Александър Огнянов, заместник-директор на Национална здравноосигурителна каса, изтъкна, че доскоро касата е работила по значителен брой проекти, свързани с внедряване на информационни и комуникационни технологии, но тези проекти са били несвързани и е липсвала единна стратегическа визия. В момента е създадена работна група, която трябва да оцени и предложи дългосрочно планиране за отделните ИТ проекти на касата. Важна крачка в тази посока е смяната на архитектурата за събиране и обмен на информация с партньорите на НЗОК, които имат подписан договор – от общо-практикуващите лекари – до многопрофилните болници. След тази промяна, събирането и обмена на информация е централизиран в НЗОК и вече не преминава през нейните районните поделения (РЗОК).

Г-н Юлиян Николов, директор на Дирекция „Икономическа политика” към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма посочи, че дискусията за отчитането на НИРД и точността на тези данни е изключително важна за планирането на икономическата политика. България е на последно място в Европейския съюз по иновации, но същевременно в страната съществуват множество високо-иновативни фирми с постоянна НИРД. Той подчерта, че изследванията и експертните оценки на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” са посочили очевидното разминаване между тези факти, вкл. цитираната тук оценка за заниженото отчитане на НИРД в ИКТ сектора. В резултат, министерството е решило да постави една амбициозна цел – достигане на разходите за НИРД до 1.4 – 2.0 % от брутния вътрешен продукт през 2015 година. Тази цел е одобрена вече от Министерски съвет и е залегнала в планирането на националните политики в съответствие и с приоритетите на стратегията „Европа 2020”. В същото време, част от взетите политически решения показват, че иновациите не се приемат от всички като национален приоритет. Доказателство за това е факта, че в бюджета за тази година са предвидени едва 4 млн. лв. за финансиране на Националния иновационен фонд, докато той има натрупани задължения под формата на неплатени проекти около 7 млн. лв. Това е една от причините, министерството да започне подготовката на Закон за иновациите, една от задачите на който ще бъде намирането на нови инструменти за финансиране на иновациите. Според г-н Николов, ИКТ са един от безспорните приоритети, наред с технологиите за възобновяеми енергийни източници и технологии за здравни услуги. Според анализа на икономиката, който министерството е направило с цел планиране на икономическата политика, българският ИКТ сектор има по-висок дял на добавената стойност от средното равнище за ЕС. Това показва, че даването на приоритет на този сектор в общата икономическа политика е стъпка в правилна посока.

Г-н Антони Славински, председател на УС, Асоциация „Телекомуникации” подчерта, че до момента повечето секторни политики за иновации и ИКТ са се осъществявали без предварителен и текущ анализ в съответната област и в много от случаите тези политики са представлявали препятствие, вместо да насърчават развитието. Основните причини за големия напредък на България в предлагането на ШЛИ, са няколко. На първо място, за около десетилетие е липсвала секторна политика в тази област, което е дало възможност на доставчиците да работят свободно. В допълнение, пазарната ситуация, предизвикана от поведението традиционния телекомуникационен оператор е дала тласък за развитието на алтернативните доставчици, а слабата заинтересованост на Европейската комисия е дала възможност за развитие на LAN технологии, а не даване на приоритет единствено на DSL технологиите.

Г-н Славински подчерта, че бъдещето развитие на телекомуникационните технологии в страната е особено перспективно в две насоки: развитие на „следващо поколение свързаност” (next generation connectivity) и ефективно използване на радиочестотния сектор след въвеждането на съвременни технологични решения.

Г-н Румен Николов, ръководите на катедра „Компютърни науки” към Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии очерта европейските инициативи за развитие на ИКТ чрез политики, основани на изследвания и измерими показатели. Той посочи, че Седма рамкова програма подчертава липсата на ефективни инструменти за планиране и проследяване на изпълнението на политиките, вкл. в областта на ИКТ. Тези технологии обаче могат да помогнат при създаването на такива инструменти и комисията вече е финансирала няколко проекта в тази насока.

Г-н Георги Апостолов от Фондация „Приложни изследвания и комуникации” представи дейността на Центъра за безопасен интернет като акцентира върху важността на координацията и съвместната работа между неправителствените организации, потребителите на интернет и държавните органи при опазване на сигурността на децата в глобалната мрежа.

Програма на форума (Adobe PDF, 160 KB)
Проект на Стратегия за е-управление, презентация на г-н Първан Русинов, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Adobe PDF, 238 KB)
Към преосмисляне на използваните показатели при осъществяване на ИКТ политики, презентация на г-н Тодор Галев, Фондация „Приложни изследвания и комуникации” (Adobe PDF, 324 KB)
НИРД, иновации и информационно общество, презентация на г-жа Милена Ковчазова, Национален статистически институт (Adobe PDF, 146 KB)
Секторните политики в сферата на ИКТ, презентация на г-н Антони Славински, Асоциация „Телекомуникации” (Adobe PDF, 163 КB)
Европейски инициативи за развитие на ИКТ чрез основани на изследвания политики, презентация на г-н Румен Николов, Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии (Adobe PDF, 2.9 МB)

 

Още публикации

Блог