На 21 юни 2010 г., Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Световната банка организираха форум на тема „Конкурентоспособност чрез изследвания и иновации: стратегии, политики и стимули“.
Форумът събра представители на правителството, академичните среди, частния сектор, гражданското общество и Европейската комисия за обсъждане на стратегиите и предизвикателствата за засилване на научноизследователската дейност и иновациите в България. Темите на форума включиха: стратегии за повишаване на конкурентоспособността чрез иновации; употреба на национални и европейски ресурси за постигане на целите от стратегията „ЕС 2020”; създаване на връзки между публичните изследвания и промишлеността; както и изграждане на капацитет за иновации. Организаторите приканиха Фондация „Приложни изследвания и комуникации” да предостави преглед на финансовите инструменти на разположение за национално подпомагане на иновациите.
Събитието бе открито от г-н Трайчо Трайков, Министър на икономиката, енергетиката и туризма, г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката и г-н Питър Харолд, Регионален директор за Централна Европа и Балтийските страни към Световната банка.
Научноизследователската дейност и иновациите бяха широко цитирани като основни фактори за устойчив икономически растеж. Специално внимание беше обърнато и на пряката връзка между образованието, икономическия растеж и иновациите. В допълнение, по време на форума бяха представени и данни от анализа на Световната банка за износа, иновациите, науката и технологиите в България.
Г-н Атанасиос Софос, ГД „Регионална политика”, отдел „България”, направи преглед на целите на стратегията „ЕС 2020” и коментира използването на Европейски фондове за постигането на тези цели. Предвид значителнте различия между държавите-членки в сферата на икономическото развитие, които възпрепятстват процеса на кохезия на общността, една трета от Европейските фондове е насочена към сближаването на Европейската общност. Стратегията „ЕС 2020” стреми да постигне интелигентен, устойчив и всеобхватен икономически растеж. Целите на стратегията като 75% заетост, инвестиции от 3% от БВП в научноизследователска и развойна дейност, намаляване на населението, живеещо в бедност, както и борбата с климатичните промени трябва да бъдат превърнати в национални цели. Г-н Софос представи редица предизвикателства, които България трябва да преодолее в постигнето на целите от стратегията „ЕС 2020”. Такива са липсата на ясна стратегия, наличието на слабо сътрудничество и координация между институциите, ниският административен капацитет и бавното изпълнение на програмите, недостатъчното усвояване на средствата от ЕС, липсата на яснота при разпределението на отговорностите и др.
Г-жа Нерия Путинайте, Заместник-министър на образованието и науката в Литва, разказа за опита на Литва в усвояването на Европейските фондове с цел преструктуриране на литовската система и стимулиране на конкурентоспособността, научните изследвания и иновациите. За кратък период от време (от 2009 г. насам), четири програми за научни изследвания и иновации са създадени в Литва: програма за сътрудничество между публичните научни изследвания и бизнеса; програма обща национална интеграция (определяща националните изследователски приоритети и цели); програма научна кариера (насочена към развитие на човешкия капитал) и Национална програма за висшето образование (финансираща приоритетни области в рамките на образованието). Литва използва наличните структурни фондове като независими източници на финансиране, които не се управляват от съществуващите остарели институции. Тези фондове са разпределени и вложени в съответствие с географските и тематични приоритети на страната, а в бъдещ план Литва ще се съсредоточи върху регулацията и управлението на интелектуалната собственост.
Г-н Руслан Стефанов, Координатор на група Иновации.бг към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, подчерта необходимостта да се даде приоритет на тези европейски цели, които са реалистични за България предвид ограничения административен капацитет и финансиране в страната. До този момент българското законодателство регулиращо научните изследвания и иновации остава фрагментарано и без адекватна стратегическа рамка. Вместо резултат от целенасочена политика, действащото законодателство е резултат от външен натиск. Националната иновационна стратегия се нуждае от осъвременяване, а Националната стратегия за научни изследвания и актуализираната й версия не са ратифицирани от българския парламент. Освен това, финансирането на научните изследвания и иновациите остава незначително и променливо, а оценка на ефекта от осъществените програми липсва. Ето защо, в препоръките на Центъра са включени: разработване на независими оценки и система за контрол, увеличаване на видимостта и стимулиране на участието в Националния фонд за научни изследвания и Националния иновационен фонд, увеличаване и осигуряване на средствата за научни изследвания и иновации, които ще спомогнат за развитието на дългосрочна стратегия, и не на последно място – подобряване на координацията между образованието, науката и иновационната политика, за да се избегне дублиране във финансирането и по-добре да се съчетаят техните цели.
Програма (Adobe PDF, 354 KB, на английски език)
Форумът на уебсайта на Световна банка
Шести национален иновационен форум „Наука, технологично развитие и иновации: политики за растеж и развитие през следващото десетилетие”, 1 март 2010 г.
