Oт името на Мрежата на инкубаторите и технологичните паркове от страните на Източна Европа и Централна Азия (ECAbit), Фондация „Приложни изследвания и комуникации” организира IV -та международна конференция на тема „Да обединим образование, изследвания и бизнес инкубиране в подкрепа на академичното предприемачество и иновациите”. Технически университет – Габрово, Enterprise Europe Network – България, както и Община Габрово, бяха съорганизатори на събитието, проведено на 24-26 септември в гр. Габрово, България. Конференцията бе реализирана с подкрепата на Програма „Информация за развитие” (infoDev) и Глобална инициатива за развитие на бизнес инкубатори (iDisc) на Световната банка.
На регионалната конференция на ECAbit присъстваха повече от 70 участници от 17 страни от Европа и Централна Азия, които обмениха опит, придобит на местно и международно ниво в областта на бизнес инкубирането и иновациите.
През последните две десетилетия в повечето от страните в Източна Европа и Централна Азия се извърши преход от планирана към пазарна икономика. Стимулирането на предприемачеството и иновациите чрез свързване на науката, бизнеса и правителството се превърна в основно предизвикателство за повишаване конкурентноспособността на икономиките в региона и за стабилно пазарно ориентирано развитие. Бизнес инкубаторите, технологичните паркове и офисите за технологичен трансфер играят ключова роля в процеса на комерсиализация на науката и са от основно значение за развитието на национални и регионални иновационни клъстери.
Потребност от нова държавна политика за подпомагане взаимовръзката между наука, индустрия и правителство
В момента в повечето от страните от Източна Европа и Централна Азия практически липсва специално финансиране както за инкубаторни дейности, така и за академично предприемачество. В същото време в повечето от тях изобщо не съществуват закони, регулиращи академичното предприемачество или пък са в рудиментарен вид – фрагментирани между некоординирани секторни политики (например в Беларус, България, бивша Югославска Република Македония и Руската Федерация)
Повечето от съществуващите инкубатори в Източна Европа и Централна Азия разчитат предимно на външно финансиране под формата на проекти и функционират основно като неправителствени организации. По-малката част се справят посредством реализиране на печалба чрез създаване на нови предприятия с възможност за развитие. От началото на 2000 година обаче, засилването на дейността на бизнес инкубаторите и технологичните паркове, насочена към стимулиране на иновативния процес в страните от Източна Европа и Централна Азия, поставя акцент върху необходимостта от нова държавна политика, която да подпомогне взаимовръзката между академичните среди, индустрията и правителството.
Потребността от по-голяма обвързаност на науката с индустрията в страните от Източна Европа и Централна Азия и важната роля, която играят бизнес инкубаторите и технологичните паркове бяха подчертани в направените презентации по време на конференцията. Отчете се необходимостта държавните политики за бизнес инкубиране да се съчетаят с мерки, подпомагащи развитието на предприемаческата дейност между бизнес участниците и самите академични общности.
Част от споделения опит на участниците в ECAbit мрежата:
- Политиката за регионално икономическо развитие и позицията във веригата на стойността (value chain) определят мисията на инкубатора;
- Специализираните инкубатори са по-ефективни за създаването на местни иновационни мрежи, включително и връзка с научно-изследователската дейност;
- Инкубаторите стартират сами, а не се предизвикват отвън. Донорите трябва да подпомагат, а не да играят ролята на движеща сила при създаването им;
- Експертите, които планират създаването на инкубатори трябва да разбират важността на позиционирането, включително във веригата на стойността, както и мониторинга в некомерсиален и комерсиален контекст;
- Наборът от умения, необходими за един мениджър в начална фаза се различава от тези за мениджър във фаза на растеж (вкл. по отношение на връзката донор-клиент);
- ИТ инкубаторите са добра отправна точка за страните от Източна Европа и Централна Азия като специализирани инкубатори с „евтини лаборатории”;
- Специфични държавни политики могат да служат като „инкубаторни инициативи”, които стимулират развитието на бизнес клъстери или определени бизнес дейности в различни отрасли на икономиката (например регионална политика за алтернативен туризъм, насочена към създаването на нови бизнес дейности)
Отчете се също, че академичното предприемачество все още не е развито, а дори да го има в даден регион, много често е грешно представено или е подценено. Бизнес инкубаторите и технологичните паркове могат да подпомогнат комерсиализирането на научно-изследователската дейност на учените, само в случай, че последните търсят активно такива възможности. При тези обстоятелства интернационализирането на ECAbit мрежата и като цяло – дейностите на инкубаторите, е определящо за тяхното успешното и устойчиво развитие.
Академично предприемачество в Европа
Един от основните проблеми на повечето европейски университети е намирането на учени, които се интересуват от комерсиализирането на научните им изследвания и стимулите, които получават в замяна. Проблемът се корени в структурата на самите университети, които повтарят дисциплинарната структура на науката и са насочени към две основни функции – преподаване и научна дейност. В резултат, повечето университети не стимулират развитието на предприемачески познания и умения сред студентите и учените. Основното предизвикателство пред европейските университети днес е създаването на връзка между преподаването, научната дейност и предприемачеството.
Теми, обсъждани по време на сесиите:
Дискусиите по време на кръглата маса„Инкубатори в научните институции: уроци от миналото и поглед към бъдещето”акцентираха върху факторите благоприятстващи или спъващи академичното предприемачество и ролята, която инкубаторите могат да изиграят за неговото развитие.
Община Габрово, една от пионерите в разработването на програми за енергийна ефективност в България, бе инициатор и съорганизатор на сесията, посветена на „ Интелигентната енергия и енергийната ефективност”. Презентациите на участниците представиха резултатите, постигнати в тази област: изолации, направени на административни и частни сгради, „интелигентно” улично осветление, финансова и институционална подкрепа на проекти, свързани със „зелената” енергия и др. Най-актуалните иновационни проекти, представени от габровски предприятия бяха насочени към нови инсталации за охлаждане и затопляне на сгради посредством геотермална енергия
По време на сесията „Еко-туризъм: иновациите като движеща сила от стартовата фаза до регионалното
планиране” бяха разгледани проблемите на алтернативния туризъм и възможностите за технологичен трансфер в туристическия сектор. Кметът на Община Каварна, г-н Цонко Цонев, сподели успеха, постигнат в резултат на многогодишни усилия за превръщането на гр. Каварна в „рок столицата на Балканите” чрез привличането на туристи и създаването на предпоставки за икономическо развитие в района.
Сесията привлече внимание не само със споделения опит, но и с практическата демонстрация на два вида алтернативен туризъм. Участниците в конференцията посетиха архитектурния етнографски комплекс „Етъра”, в който може да се проследи архитектурата, начина на живот и икономическото развитие на габровския регион през 18 и 19 век. Денят приключи с посещение на Еко-комплекс за алтернативен туризъм „Костенковци”, който предлага уникалното съчетание на атмосферата на традиционното българско село с възможности за екопътеки и офроуд туризъм, както и „религиозен” туризъм.
На конференцията беше представен и проекта „Т OUREG ”, финансиран от VII -та рамкова програма на Европейската комисия. В презентацията за него бяха подчертани възможностите за подобряване на конкурентноспособността и стратегическата позиция на свързаните с туризма сектори в европейските региони чрез създаването на онлайн платформа за трансфер на знания, основани на технологични иновации и научна дейност в туристическата сфера.
Българската асоциация за лека авиация (БАЛА) представи модел за развитие на алтернативен туризъм, който все още не твърде популярен в Източна Европа. Може да се нарече „летателен туризъм” и целта му е да привлича туристи дори на места, които не са популярни туристически дестинации, като се предлагат демонстративни и мотивационни полети с леки самолети, делтапланери и парапланери. Фондация „Приложни изследвания и комуникации” и БАЛА демонстрираха как на практика може да се разработи идеята за „летателен туризъм”, като организираха авиошоу, което се състоя на 26-27 септември и на него присъстваха над 500 човека от региона.
Изграждане на мрежа за технологичен трансфер: По време на конференцията имаше възможност за провеждането на дискусии и брокерски срещи, насочени към евентуален трансфер на проекти и идеи. Членове на БАЛА, както и участници в конференцията обсъдиха възможностите за разработването на съвместни проекти за технологичен трансфер, включително проект за разработване и внедряване на нови технологии в български предприятия за производство на части и оборудване за леката авиация.
С любезното съдействие на Enterprise Europe Network – България, членовете на ECAbit мрежата имаха възможност да се срещнат с представители на компании от региона на Габрово и Пловдив и проведоха дискусии за евентуалното създаване на съвместни предприятия за износ на български продукти.
Развитие на ECAbit мрежата
Основните резултати, засягащи бъдещото развитие на ECAbit мрежата са:
- Одобряване на окончателен вариант на Устав на ECAbit , който ще регулира членството и отношенията в мрежата. Това е важна стъпка към институционализирането и устойчивото развитие на ECAbit . Уставът ще определя основните правила и процедури за управление и вземане на решения, и въвежда членски внос за редовните и асоциирани членове на мрежата.
- Прилагане на стратегическо планиране, което ще включва непрестанно подпомагане и развитие на съществуващите работни групи (за младежки иновации, екотуризъм, инвестиционна готовност и TCNET обучение), както и създаването на нови (за оценка на качеството/бенчмаркинг и за технологичен трансфер / бизнес интеграция). Предизвикателствата, пред които е изправена мрежата са осигуряване на устойчиво развитие на работните групи и изграждане на добро взаимодействие между тях (например технологичен трансфер в областта на туризма, обучение и туризъм, инвестиционна готовност и обучение, и др.). Също така се дефинираха минималните и максимални цели и основните етапи в развитието на всички работни групи, заедно с някои хоризонтални дейности, които ще са задължение на координационния офис (връзки с други мрежи, разработване на уебсайтове на мрежата, издаването на информационен бюлетин и др.)
- Планиране на мероприятията за 2010 и 2011 година.
Възможностите за създаване на контакти преди провеждането, както и по време на самия форум, генерираха идеи за разработването на редица съвместни проекти между различни групи от членове на мрежата. Например бизнес инкубаторът „Улучай” от Азербайджан, Центърът за подпомагане на гражданското общество от Грузия и Високотехнологичния институт в гр. Бургас, заедно с партньори от Украйна, ще представят проект по оперативна програма „Черно море 2007-2013”. Конференцията даде възможност на няколкото новопостъпили членове на мрежата да се запознаят с останалите и бързо да се приобщят към инициативите на ECAbit.
Програма на конференцията (PDF format)
Синтезиран списък на сесиите, проведени по време на конференцията (PDF format, на английски език)
Снимки
