На 1 октомври се излъчи първото радиопредаване на живо от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ по темата „Българските иновации на международните пазари – предизвикателства и възможности“. Водещата Лили Големинова от Радио София се срещна с експерти и предприемачи, които споделиха своя опит и анализираха националната и европейска иновационна среда, дискутираха по темата за дигитално-медийната грамотност.
Даниела Чонкова, програмен координатор на организацията, представи Конкурса за иновативно предприятие на годината, организиран от Фондация “Приложни изследвания и комуникации” и Еnterprise Europe Network – България, с подкрепата на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, в партньорство с БНТ, сп. Икономика и онлайн портала Economic.bg. Чонкова цитира статистика, според която 31% от наградените фирми в историята на инициативата от 2004 г., са били от ИКТ сектора. 13% от победителите са разработили инженерингови иновации.
Тази година победителите в 8-те категории на конкурса ще получат наградата си от Президента на РБългария Румен Радев.
Представители на фирми победители в 12-о издание на Конкурса – Светлана Савова от Академия Прознание (за социална иновация), Димитър Димитров от Тикий Мобайл Солушънс (в категория за новостартиращо предприятие) и Иван Армянов от Тангра АВ (за зелена иновация) споделиха своя опит от навлизането на международни пазари.
Д-р Тодор Галев, старши експерт във фондацията, разказа за някои от иновативните проекти на организацията от 1991 г. насам – въвеждането на нови методи за разработване на публични политики, въвеждане на принципите на отговорните иновации и технологии в приложни изследвания, изготвяне на карта със селските райони за изграждане на мрежа за широколентов интернет. Галев коментира и т.нар. европейски иновационен парадокс, т.е. Европа произвежда успешно научен продукт с достатъчно високо качество, но не успява да превърне резултатите от научните изследвания в технологичен продукт, т.е. да комерсиализира тези резултати. „Този проблем е още по-задълбочен в т.нар. пост-социалистически страни, сред които е и България, където съществуваше и продължава да съществува още по-голямо разграничение между фундаменталната „теоретична“ наука и приложните изследвания, или т.нар. „развой и развитие“ (research and development).“
Експертите Деница Маринова и д-р Фани Колева разказаха за възможностите, които програма Хоризонт 2020 и по-специално Инструментът за МСП дава на българските иновативни предприятия. Д-р Колева подчерта значимостта на защитата на интелектуалната собственост над иновативните продукти, като разясни различните варианти.
Проф. Теодора Георгиева, старши експерт, изнесе първи данни от доклада Иновации.бг 2017. „По данни от проучване от 2017 година, което обхваща периода 2013-2016 г. иновационната активност на фирмите в по-голямата си степен е ориентирана към промени, свързани с увеличаване на приходите, за сметка на създаването на радикално нови предложения. 80% от предприятията посочват, че определена част от печалбата им се генерира на база иновационни разработки. За 14,6% от предприятията цялата печалба се генерира от иновации (представители както на високотехнологичния сектор, така и на традиционните дейности). За четири години броят на предприятията с успешно внедрени процесни и организационни иновации нараства двойно. Но едва 29% от компаниите са използвали външно публично финансиране. Близо 70% от изследваните предприятия разчитат в определена степен на външните пазари при валидиране успеха на иновационните си проекти.“ Чуйте разговора с нея тук.
Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет, подчерта колко е важно родителите, също както и децата да бъдат дигитално и медийно грамотни. Той разказа за инициативата за обучение на кибурскаути, които да подпомагат своите връстници, за да използват безопасно мобилните технологии и социални медии. С него беше и Деян Благоев, създател на приложението Protect Your Kid – българската номинация за World Summit Award 2017. Той призова родителите да не забраняват, а да бъдат до децата си, когато те навлизат в дигиталния свят.
