ARC FUND
ARC FUND / Публикации / Широколентов достъп до интернет – към политики основани на местните условия

Широколентов достъп до интернет – към политики основани на местните условия

Пълен текст (Adobe PDF, 368 КВ)

На 5 юли 2010 г. Фондация Приложни изследвания и комуникации представи изводи и препоръки за формирането на национална и европейска политика в областта на широколентовия достъп до интернет по време на дискусия за европейската програма за развитие на цифровите технологии,организирана от Представителството на Европейската комисия в България. Становището е част от инициативата е-България 2020 за анализ на текущото състояние и препоръки по отношение на развитието на е-обществото в България.

Необходимо е публичните политики в областта на широколентовия достъп да бъдат центрирани върху спецификите на отделните страни чрез създаване на механизми за мониторинг и оценка на тези специфики в допълнение на съществуващите методи за събиране и сравнителен анализ на универсални макро-статистически показатели. Ефективността на тези политики зависи от наличието на надеждни и актуални данни за текущото състояние и потребление и за нагласите на гражданите и бизнеса към използване на иновативните възможности, които широколентовия интернет предоставя. Досега европейските политики в тази област, вкл. настоящия Цифров дневен ред, се основават на стандартни структурни индикатори за употребата и навлизането на информационните и комуникационни технологии сред населението и бизнеса и малко на брой международно сравними данни, резултат от специализирани изследвания. Основната част индикатори са създадени на базата на икономическото, политическо и технологично развитие в ЕС15. Това дава приоритет на конкретни характеристики и често води до подценяване на специфични особености на новите страни членки, които са ключови за техния икономически ръст, технологично и социалното развитие.

Последните изследвания на навлизането и разпространението на широколентов достъп до интернет в страните от ЕС подчертават, че новите страни членки показват напълно различни модели в избора на технологии. В Румъния, България и Литва и в по-малка степен в Естония, Латвия, Словакия и Чехия, предоставянето на фиксирани линии за високо-скоростен интернет е много по-силно базирано на оптични технологии отколкото в ЕС15.

Според изследване на Фондация Приложни изследвания и комуникации, 91,5% от населението на страната живее в населено място, в което съществува поне един доставчик на широколентов интернет (със скорост над 1 Mbps и цена на достъп до 30 лв.). Силната фрагментация на пазара на широколентов интернет допринася за увеличаване на конкуренцията, което може да обясни и факта, че цените на фиксирани широколентови линии в България са сред най-ниските в ЕС. Като резултат, България, наред с Португалия, е на първо място в ЕС по дял на широколентовите линии, предлагащи достъп със скорост над 10Mb, като и двете страни имат малко над 60% при средно 23% за ЕС27.

Развитието на специфични технологичен и бизнес модели на широколентов интернет в България и масовото им използване в райони с различни урбанистични, икономически и социални характеристики, улеснява последващия трансфер на тези модели в други страни. Повечето от големите доставчици на високо-скоростен интернет в страната разполагат със собствени изследователски и развойни звена, работещи основно в две направления – технологично развитие на мрежите и конвергенция и въвеждането на „пакетни услуги”. Тези доставчици често са сред ранните внедрители на нови технологии в Европа.