На 17 юли екипът на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, в партньорство с Община Габрово, съорганизира граждански дискусионен панел на тема „Как можем ефективно да се адаптираме към изменението на климата?“.
Проведено в рамките на инициативата „MountResilience“, събитието събра граждани и представители на местни заинтересовани страни, за да обсъдят практически подходи за повишаване на устойчивостта към климатичните промени.
По време на дискусията участниците разгледаха начина, по който различните групи в местната общност възприемат климатичните промени, тяхното въздействие върху ежедневието, както и мерките, които гражданите, гражданските организации, бизнесът и местната власт могат да предприемат в подкрепа на ефективното адаптиране към изменението на климата. Те се запознаха и с технологичните решения, внедрени от Община Габрово за повишаване на устойчивостта към климатичните промени и за засилване на превенцията на бедствия.
Дискусията постави акцент върху няколко ключови теми и очерта редица ценни идеи и препоръки.
Климатичните ангажименти на общината
Община Габрово представи своите амбициозни климатични цели, включително намаляване на емисиите на парникови газове с 80,5% до 2030 г. и дългосрочната цел за постигане на климатична неутралност. Постигнатият до момента напредък се дължи основно на мерките за енергийна ефективност. Споделените по време на гражданския форум мнения и предложения ще бъдат използвани при разработването на новата Стратегия за зелена инфраструктура на общината.
Климатът с една дума
Участниците бяха поканени да опишат климата с една дума. Сред посочените асоциации бяха „живот“, „отговорност“, „взаимосвързаност“, „чист въздух“, „гора“, „изсичане на горите“, „глобално затопляне“, „промяна“, „бъдеще“, „средства за прехрана“, „развитие“, „риск“, „превенция“ и „индустриално земеделие“. Отговорите ясно показаха, че гражданите свързват климата не само с природната среда, но и с качеството на живот и дългосрочната устойчивост на общността.
Местни сортове семена и агробиоразнообразие
По време на дискусията бяха изразени опасения относно ограниченото използване и отглеждане на българските местни сортове семена. Участниците подчертаха необходимостта от по-задълбочени научни изследвания на местния семенен фонд, по-силна подкрепа за местното производство на храни и целенасочени субсидии за производителите, които отглеждат традиционни сортове. Беше изтъкната и необходимостта от опазване на застрашените местни сортове, както и от повишаване на обществената осведоменост за значението на агробиоразнообразието.
Регенеративно земеделие
Участниците определиха регенеративните земеделски практики като ефективен подход за подобряване на здравето на почвата, увеличаване на способността ѝ да задържа влага, ограничаване на ерозията и повишаване на устойчивостта на културите към вредители. По време на дискусията беше отбелязано и нарастващото прилагане на регенеративни практики сред българските производители на шафран, като по оценки около 80% от тях вече ги използват.
Гражданският форум демонстрира значението на приобщаващия обществен диалог за разработването на ефективни местни политики за адаптация към климатичните промени. Идеите, препоръките и гледните точки, споделени от участниците, ще подпомогнат разработването на бъдещи мерки за адаптация към климатичните промени и за повишаване на устойчивостта на местната общност.
Ако текстът е предназначен за публикация на уебсайт или като прессъобщение, може да бъде направен още по-журналистически и по-динамичен, с по-кратки абзаци и по-силно въведение.
