Трансатлантически индекс на иновационната конкурентоспособност на регионите 3.0
Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ е съавтор на годишния доклад „Трансатлантически индекс на иновационната конкурентоспособност на регионите 3.0“, публикуван от Глобалния алианс за политики в областта на търговията и иновациите (GTIPA). Докладът оценява представянето на 213 области в 13 държави по редица иновационни показатели. Анализът извежда на преден план често подценяваните различия в иновационната активност на поднационално равнище, които дават ключови ориентири за институциите, отговорни за повишаване на националната конкурентоспособност и икономическия растеж.
Индексът се изчислява въз основа на 13 показателя, групирани в три категории с различна тежест: икономика на знанието (33%), глобализация (12%) и иновационен капацитет (55%). Допълнителният показател за готовност за внедряването на изкуствен интелект (ИИ) не се включва в общия резултат по индекса, но е част от оценката предвид нарастващото му значение за икономическото развитие.
Сред включените в индекса региони са и 28-те области на България. Страната се представя относително добре по показатели като дял на населението с висше образование и използване на широколентов интернет, а област София (столица) отчита една от най-високите стойности на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в целия индекс. Въпреки това, общото представяне на България по конкурентоспособност остава сравнително непроменено. Докладът отдава това до голяма степен на ниската производителност на труда, която е основно предизвикателство пред местната икономика. Освен това, България е сред държавите с най-големи вътрешни различия в общите резултати по индекса – област София (столица) (69-о място) се откроява като изключение благодарение на по-високата концентрация на хора с висше образование, университети и производства с висока технологична интензивност, докато други области, като Хасково (208-о място), се нареждат значително по-назад.
Десетте най-добре представили се български области в изследването от тази година са показани в Таблица 1.
Таблица 1.
Основните изводи от анализа за България включват:
Основните изводи от анализа за България включват:
- Ниска производителност на труда въпреки нарастващия обем вложени ресурси – 9 от 10-те области с най-ниска производителност в преработващата промишленост в индекса се намират в България (Силистра, Видин, Благоевград, Смолян, Кюстендил, Добрич, Хасково, Монтана и Разград).
- Високи емисии на CO2 – Сливен и Кюстендил са сред най-въглеродно интензивните области в индекса.
- Големи разлики в използването на широколентов интернет – София (столица), Русе и Благоевград се представят силно по този показател (равнище на използване над 94%), но между най-добре и най-слабо свързаните области има разлика от 28 процентни пункта, като в Ямбол свързаността е 70,5%.
- Ниска патентна активност – макар да се откроява сред балканските области , София (столица) регистрира едва 28 патента на милион жители при средни национални стойности от над 100 на милион във водещите държави.
- Значителни разлики в дела на заетите с висше образование – област София (столица) е сред водещите областив индекса по този показател, но медианата за страната остава ниска.
- Силно концентрирани входящи ПЧИ – област София отчита една от най-високите стойности на ПЧИ в индекса, докато в някои други области натрупаният обем на ПЧИ остава без промяна.
- Липса на стратегия за внедряване на ИИ – България все още няма регионална стратегия за изкуствен интелект, а националната концепция за развитие на ИИ не е съпроводена с реални мерки за прилагане.
- Използване на присъствието на ПЧИ за развитие на местните доставчици – привличане на чуждестранни знания и капитал за преминаване към дейности с висока добавена стойност.
- Разработване на регионални планове за ИИ и за умения чрез обвързване на инициативите в областта на ИИ и STEM с нуждите на местната индустрия и чрез преодоляване на регионалните различия в цифровизацията
- Приемане на дългосрочна иновационна стратегия с цели до 2050 г., която да повиши разходите за НИРД до над 1,5% от БВП до 2030 г., да приоритизира иновациите в бюджетите и да придвижи реформите в съдебната система и в защитата на конкуренцията.
- Подписване на Декларацията Pax Silica, за да се включи България в трансатлантическите съвместни инвестиции и във вериги на доставки между доверени партньори.
- Укрепване на университетските научни изследвания чрез конкурентно възнаграждение в научноизследователската и развойната дейност и чрез ускорени процедури за „Синя карта“ с цел привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина.
- Пренасочване на политиката за ПЧИ към инвестиции с по-висока добавена стойност чрез обвързване на стимулите с ползите за местните икономики, както и практическо прилагане на Концепцията за развитие на ИИ до 2030 г. като основа за национална стратегия.
- По-силен регионален подход при усвояването на европейското финансиране, за да се разпростре растежът извън София и да се изгради по-силен национален капацитет като цяло.
