Черноморският технологичен форум – CONNEXUS постави във фокус изкуствения интелект, технологичния суверенитет, сигурността на критичната и морската инфраструктура и необходимостта Европа да превръща стратегиите си в реални инвестиции и иновации
Варна, 7 октомври 2026 г. – Как Черноморският регион с Център Варна може да се превърне във важна част от европейската AI икономика, а не само в потребител на технологии? Как Европа може да използва своите географски, индустриални и научни предимства, за да укрепи конкурентоспособността и сигурността си? Тези въпроси бяха във фокуса на първото издание на Черноморския технологичен форум, който се проведе във Варна от 5 до 7 октомври.
Форумът събра представители на европейски институции, правителства, дипломатическия корпус, бизнеса, научните среди и технологичния сектор. Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (ARC Fund) беше сред главните организатори, заедно с ИКТ Клъстер – Варна, Община Варна, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и BRAIN++, с участието на Българо-нидерландската търговска камара, Българо-румънската търговска камара, Британо-българската търговска камара, Германо-българската индустриално-търговска камара, Търговско-промишлената палата на Одеска област, Морски клъстер България и БАСКОМ, под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова.
От AI надпреварата към собствен европейски капацитет
Още в откриващата дискусия председателят на ИКТ Клъстер – Варна Емил Цанков постави въпроса за необходимостта от собствен европейски подход към глобалната надпревара за изкуствен интелект: „Във Варна, в България, в Европа трябва да намерим нов начин да участваме в надпреварата за AI – нашия начин. Тази надпревара идва в момент на перфектна буря и трябва да се научим да се ориентираме в нея.“
Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев подчерта, че технологиите не познават граници, но институциите и хората все още са ограничени от начина, по който вземат решения, финансират идеи и реализират инициативи. Той постави и основния въпрос на форума: ще се превърне ли Черноморският регион във важна част от европейската AI иновационна екосистема или ще остане само потребител на AI? Министърът обяви, че правителството изгражда нов национален модел за трансфер на знания и технологии — координиращ център и децентрализирана мрежа от офиси за технологичен трансфер в научните и иновационните институции – и отбеляза, че България е дом на BRAIN++, една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект на Европейския съюз, с инвестиция от 90 милиона евро и нов суперкомпютър. Етичният изкуствен интелект, заяви той, не е ограничение пред целта отношенията между държавата, гражданите и бизнеса да станат „лесни, бързи и удобни“, а условието тя да бъде постигната. Василев определи задържането и връщането на таланта като теста, по който може да се оценява успеха на иновационните политики, и постави обществените поръчки в центъра на иновационната политика, позовавайки се на данните от юни 2026 г., според които над 30% от спечелените поръчки в страната са имали един-единствен участник. „Публичното търсене е най-големият пазар за технологични компании в тази страна. Затворен, той не може да бъде компенсиран с никаква субсидия. Отворен, той е иновационна програма, която не струва нищо допълнително“, каза той.
В специалното си обръщение президентът Илияна Йотова определи квантовите технологии, полупроводниците и киберсигурността като все по-важни фактори за конкурентоспособността на регионите. По думите ѝ ‘технологичният суверенитет ще подобри способността на Европа да развива, произвежда и внедрява критичните технологии, от които зависят икономиките’. Според нея историческата роля на Черноморския регион като ключов коридор за движение на талант, капитали и идеи днес се допълва от технологичната свързаност, а Варна има потенциала да се превърне в среда за развитие на AI продукти и услуги.
Географията като конкурентно предимство
В дискусията за бъдещето на региона Ларс Фрьолунд, преподавател в MIT и бивш стратегически съветник на иновационния фонд на НАТО, уточни, че в новата среда на икономическа сигурност географията играе все по-важна роля. За Варна това означава да превърне местоположението си и достъпа до Черно море в знание, инвестиции и иновативни продукти, които отговарят на специфичните предимства на региона.
Светослава Георгиева, председател на Управителния съвет на Фонда на Европейския съвет за иновации, постави акцент върху международната свързаност на Варна и необходимостта градът да бъде интегриран с глобални технологични и индустриални играчи.
В същото време дискусиите показаха, че европейското финансиране трябва по-ефективно да бъде реализирано в реални технологии. Невен Дилков от Нетера подчерта, че Европа разполага със значителен ресурс чрез публичните бюджети, но ключовият въпрос продължава да бъде дали държавите членки се възползват от тях ефективно.
Европа като място за бизнес: регулация, талант и съюзници
Една от по-малко очакваните линии на форума беше оптимистичното отношение на частния сектор. Участниците се обединиха около разбирането, че Европейският съюз е добро място за правене на бизнес: с предвидима регулация, с голям единен пазар и с наличен талант. Условието е тази основа да бъде съчетана със силна свързаност с технологичните лидери и съючници – Съединените щати, Япония и Южна Корея чрез интегиране в сигурни вериги на доставки.
Очертани бяха три пазара на растеж, на които регионът има какво да предложи: изкуственият интелект и приложенията му в индустрията; нарастващите разходи за отбрана в Европа и свързаните с тях възможности за иновации в стоки с възможна двойна употреба; и зелените технологии за намаляване на вредните емисии и за реиндустриализация.
Черно море като пространство на икономическа и физическа сигурност
Геостратегическата роля на региона беше във фокуса и на дискусиите с участието на дипломатически представители на Франция, Белгия и Нидерландия.
Посланикът на Белгия Пол Ламберт определи Черноморския регион като ключова връзка между ЕС, Кавказ и Централна Азия. Реализирането на икономическия му потенциал обаче изисква и инвестиции в отбраната и защитата на морската навигация и критичната инфраструктура.
Посланикът на Франция Марин Дюмулен даде конкретен пример за взаимната зависимост на европейските икономики: прекъсването на оперирането на дадено пристанище незабавно засяга транспорта, търговията и продоволствената сигурност на често отдалечени райони на други континенти.
Според заместник-ръководителя на дипломатическата мисия на Нидерландия Робин Пийтърс, укрепването на морската сигурност в Черно море трябва да бъде обща европейска отговорност, а местните решения изискват ефективно управление и координация между публичния сектор, бизнеса и други заинтересовани страни.
Контекстът на тези разговори беше руската агресия срещу Украйна и ударите срещу търговски и цивилни кораби в Черно море, които превърнаха сигурността, в нейните кибер- и морски измерения, в предварително условие за всяка инвестиция в региона.
Дигитална и технологична свързаност
Развитието на дигиталната публична инфраструктура бе сред ключовите акценти в дискусиите с участието на водещи институционални и бизнес представители от региона.
Стефан Мунтою, мениджър „Бизнес развитие“ в Jan De Nul Group, подчерта, че дигитализацията на Средния транспортен коридор е от изключително значение за осигуряването на ефективна свързаност на Европа с Централна и Източна Азия.
Изпълнителният директор на Cloud Office Иво Зимбилев застъпи темата за необходимите условия за създаването на конкурентоспособни дигитални решения в България и обърна внимание и на голямата нужда от усвояването на нови дигитални умения.
Каталин Джулеску, председател на Агенцията за дигитализация на Румъния, очерта предизвикателствата при внедряването на мащабна дигитална публична инфраструктура.
Дискусията постави акцент и върху възможностите за бъдещо трансгранично сътрудничество между Варна и Констанца, включително съвместни дигитални проекти, свързващи двете най-големи черноморски пристанища на ЕС.
Киберустойчивостта започва с доверие и реални способности
Вторият ден на форума бе посветен на специален българо-нидерландски обмен, реализиран с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Дискусиите пренесоха фокуса към практическите измерения на киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и изграждането на устойчиви технологични и индустриални екосистеми.
Йерун ван Хертум, член на Управителния съвет на Българо-нидерландската търговска камара, подчерта, че ефективното сътрудничество в областта на киберсигурността започва с осведоменост, доверие и ясни канали за комуникация. Компаниите трябва да знаят към кого да се обърнат при установена уязвимост и да имат увереност, че подаването на сигнал няма да доведе до ненужни правни или регулаторни последици.
Проф. Алберт Веенстра от университета „Еразъм“ в Ротердам сподели опита на Нидерландия за изграждане на колективна устойчивост в пристанищните екосистеми, като посочи, че макар отделните компании все по-добре да разбират необходимостта от собствена киберсигурност, защитата на цялата екосистема остава по-сложно предизвикателство.
Мартайн Лайтен, професор в Техническия университет в Делфт, разгледа значението на устойчивите, мащабируеми и достъпни решения, които могат да осигуряват надеждна защита на критичната инфраструктура в условията на постоянен натиск. Това изисква модел за развитие на иновациите, при който постигнатите резултати се оценяват не само на базата на количеството реализирани продукти, а въз основа на качеството на предлаганите услуги. Той подчерта, че ефективните решения невинаги трябва да бъдат сложни или скъпи – важно е доказаните подходи да могат да бъдат адаптирани и приложени спрямо местните потребности и контекст.
Кирил Кирилов от BRAIN++ постави акцент върху защитата на критичната изчислителна инфраструктура и AI системите, като подчерта, че сигурността започва от физическата инфраструктура, мрежите и данните. Иво Зимбилев, Главен изпълнителен директор на Cloud Office, разгледа зависимостта на съвременната критична инфраструктура от облачни, дигитални и информационни услуги и необходимостта организациите да преминават от реактивна към по-проактивна защита срещу нововъзникващи заплахи.
Така българо-нидерландският обмен ясно постави необходимостта от практически решения, споделена отговорност и по-тясно сътрудничество между институции, бизнес и технологичния сектор при изграждането на устойчиви критични инфраструктури.
От технологията към реалната стойност
Дискусиите за AI и технологичното внедряване показаха, че предизвикателството пред Европа вече не е само да разработва технологии, а да ги превръща в работещи решения.
Представители на бизнеса подчертаха значението на качествените данни, ясната организационна стратегия и конкретните бизнес казуси. Татяна Иванова, Изпълнителен директор “Иновации” за KBC България, акцентира, че при внедряването на AI клиентът и проблемът, който технологията трябва да реши, трябва да бъдат в центъра на вниманието, а не самата технология.
Руслан Стефанов, директор „Стратегии и иновации“ във Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, разгледа технологиите с двойна употреба като перспективна ниша за европейски инвестиции. Според него ускореното развитие на отбранителни технологии в Европа вследствие на руската агресия срещу Украйна създава възможности за тяхното приложение и в граждански сектори.
В заключителната част на дискусиите участниците се обединиха около необходимостта от активни действия за преодоляване на социалните и технологичните разделения, развитието на таланта и изграждането на конкурентоспособна иновационна екосистема.
Форумът остави и срок. България участва в програмата на Масачузетския технологичен институт за развитие на регионални иновационни екосистеми (MIT REAP), а в края на януари 2027 г. страната ще бъде домакин на глобалната кохорта на програмата. MIT REAP разграничава иновационния капацитет – науката, технологиите и изследванията – от предприемаческия капацитет, тоест способността те да се превръщат в компании, които растат. Дискусиите във Варна показаха, че дефицитът на Черноморския регион е по-скоро във второто, и че той се лекува с правила, пазари и търпение, а не само с допълнително финансиране.
В същите дни ще се проведе и Националният иновационен форум 2027, който ще отбележи 20 години от членството на България в Европейския съюз и на който ще бъде представен юбилейния годишен доклад „Иновации.бг“ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ посветен на двадесет години членство на страната в ЕС. Това е мястото, на което първите стъпки от договореното във Варна трябва да бъдат отчетени.
Трите дни на CONNEXUS очертаха обща посока: Черноморският регион има географските, технологичните и човешките предпоставки да играе по-значима роля в европейската икономика, но това изисква свързаност, инвестиции, сигурност и способност за превръщане на иновациите в реални продукти и услуги.
