През 2010 г. Европейската комисия прие стратегията „Европа 2020” като важно средство за намирането на решения за конкурентоспособността и иновационните способности на европейската икономика, климатичните промени, ограничените енергийни ресурси, застаряващото население и здравеопазването. България пое амбициозни ангажименти с приемането на Националната програма за реформи (2010-2013) , в това число в областта на иновациите – достигане на инвестициите в НИРД до 1.5% от БВП през 2020, съчетани с по-добра бизнес среда.
В процес на подготовка са рамковите условия за следващия програмен период 2014-2020 г. и специфичния набор от финансови инструменти, който ще направи възможно постигането на целите на стратегия „Европа 2020”. Това е подходящ момент България да направи заявка за участието си в европейските инициативи за конкурентен и устойчив растеж.
Анализът на състоянието на иновационния потенциал на националната икономика (Иновации.БГ), изготвян от Фондация «Приложни изследвания и комуникации», установява положителни промени, върху които следва да се насочи вниманието:
– промяна в структурата на разходите и заетите с НИРД в полза на бизнес сектора и висшето образование;
– промяна в географското разпределение на инвестициите в НИРД в посока намаляване на междурегионалните различия;
– нарастваща заявителска активност и повишена патентна продуктивност на бизнеса;
– установена положителна корелация между изследователския и иновационния потенциал на секторно равнище и интереса на чуждестранните инвеститори.
Очертаните тенденции обаче далеч не изчерпват потенциала на българската икономика да създава и внедрява иновативни продукти и процеси.
Проблемите, идентифицирани в резултат от проведени анализи, включват:
– Недостиг на човешки ресурси в областта на НИРДИ;
– Неблагоприятни структурни изменения по отношение на заетите с НИРДИ;
– Недостиг на финансов ресурс за развитие на НИРДИ;
– Неефективно използване на публични средства за НИРДИ;
– Ниски нива на усвояемост по национални и европейски програми за финансиране на иновационна дейност;
– Ниска заявителска и патентна активност на българските фирми и организации;
– Слабо взаимодействие между звената на националната иновационна система;
– Недостатъчно развита посредническа инфраструктура в рамките на националната иновационна система;
– Регионални дисбаланси по отношение на иновационния потенциал;
– Ниска иновационна и предприемаческа култура.
