Кръглата маса на тема „Изграждане на предприемачески екосистеми, насочени към иновации“, организирана на 21 март 2025 г. от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Центъра за изследване на демокрацията, посрещна участници от множество сектори, включително бизнес, предприемачество, държавно управление и образование, в рамките на едно знаково събитие в подкрепа на предприемаческите усилия в България.
На събитието присъстваха важни участници в развитието на предприемаческата екосистема. Сред тези гости бяха Мартин Дановски, заместник-министър на иновациите и растежа; Травис Хънтър, директор за ускоряване на регионалното предприемачество от Програмата за ускоряване на регионалното предприемачество на Масачузетския технологичен институт (MIT REAP); Ларс Фрьолунд, лектор в Училището по мениджмънт на Масачузетския технологичен институт (MIT School of Management) и член на управителния съвет на Европейския съвет по иновации; Каван О’Конър, асоцииран директор на MIT REAP; и Светослава Георгиева, председател на управителния съвет на Фонда на Европейския съвет по иновации.
Програмата REAP на Масачузетския технологичен институт (MIT), която беше в основата на тази кръгла маса, функционира като средство за придобиване на знания в областта на предприемачеството, улесняване на прилагането им и открита работа с всички заинтересовани страни. Като двугодишна програма, в която се създават кохорти от 8-9 държави, REAP се фокусира върху интернационализацията, устойчивия напредък и специфичните за региона решения. За да се постигнат тези цели, програмта предвижда четири годишни семинара, насочени към основните концепции за икономическо развитие, разработване на интервенции и постигане на желаните резултати. REAP също така признава основните и взаимосвързани аспекти на икономическия растеж: от една страна, иновационния капацитет, а от друга – предприемаческия капацитет.
Кръглата маса имаше за цел да определи посоката на следващия етап от развитието на националната иновационна екосистема на България. Тя започна с преглед на напредъка на страната от 2004 г. насам, особено в области като предприемачеството, дигитализацията и устойчивия растеж. Участниците отбелязаха, че България става все по-конкурентоспособна, с динамична среда за стартиращи предприятия, квалифицирана работна сила и ефективно използване на финансовите инструменти и ресурсите на ЕС.
В същото време бяха идентифицирани няколко предизвикателства. Един от ключовите проблеми е разминаването между изследователските институции и нуждите на пазара, което подчертава необходимостта от по-добро съгласуване между академичните среди и бизнеса. Ораторите подчертаха, че макар държавната подкрепа да е от решаващо значение, иновационната екосистема следва да се управлява от широка коалиция от участници, включително частния сектор, университетите и гражданското общество, в рамките на по-децентрализиран и съвместен модел.
В дискусията беше разгледано и значението на определянето на ясни национални приоритети, за да се запази конкурентното предимство и да се премине от просто поддържане към водещи иновации. Участниците подчертаха необходимостта България да премине към по-продуктивна, технологично ориентирана научна дейност и да инвестира в изграждането на капацитет за трансфер на технологии и комерсиализация.
Образованието беше друга основна тема. Представителите на академичните среди подчертаха потенциала на университетите като експерти в индустрията и двигатели на иновациите. Те посочиха текущите усилия за интернационализиране на бизнес образованието, подобряване на STEM уменията и преобръщане на тенденцията за изтичане на мозъци чрез увеличаване на притока на чуждестранни студенти.
Общността на рисковия капитал оцени високо силната среда за финансиране на ранния етап на развитие в България, но призова за повече стратегическо управление и координация между секторите и институциите, за да се извлече пълна полза от тази основа.
Събитието завърши с призив за разработване на дългосрочна визия и стратегия за иновационната екосистема на България, като бе подчертана необходимостта всички заинтересовани страни да поемат по-голяма отговорност и да играят активна роля в оформянето на бъдещето на страната като център за икономически растеж, основан на иновациите и с висока добавена стойност.
