На 4 юни 2021 г., Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, в партньорство със Софийска енергийна агенция (SOFENA) и Асоциация „Активни потребители“, организираха онлайн работна среща „Устойчиво въздействие на мерките за енергийна ефективност върху потребителското поведение – предизвикателства и решения“. В срещата взеха участие 24 участника, представители на Агенция за устойчиво енергийно развитие, Енергийна Агенция Пловдив, Софияплан, За Земята, Енергиен център София, Център за устойчиви жилища, Стопански факултет към Софийски университет, ЕнЕфект, Национален доверителен Екофонд, Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и Зелена София.
Събитието се проведе в рамките на проект Energy Conscious Consumers (ECO2), в който партньор от българска страна е Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. Целта на проекта е повишаване на осведомеността на домакинствата в Европа относно начините за намаляване на количеството потребена енергия, както и повишаване на енергийната ефективност на домовете.
Фокус на срещата бяха темите за производство на собствена енергия от ВЕИ от домакинствата и енергийно обновяване на жилищата. В рамките на срещата бяха представени действащи европейски и национални политики, касаещи разглежданите теми и се проведоха дискусии за очертаване на предизвикателствата пред устойчивото въздействие на мерките за енергийна ефективност (на национално и местно равнище) върху потребителското поведение, като бяха формулирани и препоръки за справяне с тези предизвикателства. В края на срещата бяха представени и допълнителни инициативи, свързани с устойчивото енергийно потребление от домакинствата и енергийната бедност.
По темата за собствено производство на енергия за домакински нужди бе дискутирано, че все още остават открити въпросите за това до каква степен домакинствата могат да използват произведената от тях енергия за собствено потребление, какво се случва с излишъка от произведената енергия, дали може да се връща към мрежата и при какви условия, дали може да се използва само за собствено потребление или съответно за продажба. Бяха повдигнати и въпросите за липсата на регулаторна рамка, която да въвежда схемата за нетно измерване на произведената електроенергия от една фотоволтаична инсталация в домакинство, за ниската цена на енергията в България, в сравнение с други страни в Европа, липсата на подкрепящи финансови механизми, както и ниското равнище на осведоменост и липсата на възможности за индивидуални консултации за граждани и домакинства, които имат желание да започнат сами да произвеждат енергия.
При енергийното обновяване на дома също бяха посочени предизвикателства, като например липсата на ясна политика и стратегическа рамка за това как ще се развиват моделите за финансиране на енергийното обновяване на жилищните сгради в бъдеще, липсата на отчетност и публичност за измерване на ефекта от енергийното обновяване, липсата на разнообразни финансови инструменти спрямо различните групи домакинства, отнетата в момента инициатива от етажните собствености за осъществяването на проекти за енергийно обновяване и др. Участниците бяха единодушни и за негативния ефект на 100-процентова субсидия за финансиране на домакинствата, което според тях е довело до това гражданите много по-трудно да се мотивират и мобилизират да направят обновяване на домовете си като инвестират собствен капитал.
Сред препоръките за собствено производство на енергия се откроиха необходимостта от изработването на лесен за ползване наръчник със стъпките и възможните проблеми и решения, когато едно домакинство реши да започне да произвежда енергия за собствени нужди (или да продава), обособяването на служби за работа с гражданите от типа „на едно гише“, популяризирането на добри практики и политики от чужбина, които са довели до положително въздействие, насочването на финансови стимули и към домакинствата, а не само към големи проекти и др.
По темата за енергийно обновяване на дома бе препоръчано въвеждането на реалистични данъчни стимули за преминаване към по-висок енергиен клас на жилищата, провеждане на масирана информационна кампания, която да показва на гражданите и другата страна на енергийното обновяване – спестените емисии и повишен жилищен комфорт, а не само подобрения по фасадата, създаването на финансови инструменти за подкрепа на енергийно бедни домакинства, по-добра координация между различните политики за постигане на общи цели (например, борбата с мръсния въздух и връзката с енергийната ефективност).
Проект “Energy Conscious Consumers” (ECO2) е финансиран от програмата за научни изследвания и иновации на Европейския съюз „Хоризонт 2020“ съгласно Споразумение за безвъзмездна финансова помощ № 784988.
