На 9 октомври 2025 г. Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ организира в град Русе второто събитие от националната инициатива „Диалог Иновации.бг 2040“, в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България, София Тех Парк и INNOBRIDGE BIC.
Кръглата маса събра представители от бизнеса, академичните среди, финансовия сектор и публичните институции, а темата на дискусията беше изграждането на успешни национални политики за иновации и трансфер на технологии в Европа.
Основните акценти бяха:
- България има значителен иновационен потенциал, който може да бъде реализиран по-пълноценно, ако има работещи и добре интегрирани в национална мрежа, регионални офиси за технологичен трансфер.
- Русе разполага със съществен опит за технологичен трансфер, но остава изолиран инфраструктурно от националната иновационна система и не може да се възползва достатъчно от близостта на Букурещ като важен индустриален и иновационен център на Балканите.
- Младите хора са ключови за бъдещето развитие на иновациите, затова те трябва да бъдат насърчавани от качествени менторски програми, които да им помагат да превръщат иновативните си идеи в бизнес реалност.
- Университетите трябва да интегрират повече практически обучения в образователните си програми, както и да поддържат по-добро сътрудничество с бъдещите работодатели на техните студенти.
- България има нужда от интелигентно планиране в развитието на иновациите, което да улесни иноваторите във всяка стъпка по пътя от лабораторията до пазара.
- Системата за развитие на иновациите остава твърде централизирана. Има нужда от подобрено сътрудничество на регионално ниво, както и от по-добра комуникация в местните технологични и бизнес общности.
Натанаил Стефанов, зам.-председател на УС на София Тех Парк, отбеляза, че пътят към значими иновации минава през изследователските институции, където се раждат идеите с потенциал за национално въздействие.
За да се развият приложните научни изследвания и да се ускорят реалните иновации, е необходим единен център, който да координира използването на научната инфраструктура и позволява на учените да работят заедно, без да се налага да се преместват между университети. Така те могат ефективно да използват своите знания и контакти и да комерсиализират научната си дейност.
Проф. д-р Даниел Братанов, подчерта, че в България връзката между науката и бизнеса остава изключително слаба и има взаимно неразбиране, за което срещи като Иновации.бг 2040 могат да помогнат. Малкият бизнес често възприема като иновация нещо, което е ново за самата компания, но не и за пазара – това е развитие на компанията, но не и истинска иновация, по стандартите на научните среди. От друга страна университетите трябва по-добре да разбират именно тези ограничения на малкия и средния бизнес, за да се стигне до работещо, практическо сътрудничество.
Според проф. Братанов, за да заработят ефективно офисите за технологичен трансфер, е необходимо фондовете да могат да остойностяват иновациите чрез оценка на интелектуалната собственост. Именно тази оценка може да се превърне във финансов инструмент, който да подпомогне развитието на научно-базираните иновации и тяхната реализация на пазара.
Светлана Стефанова, изпълнителен директор на „ФААК България“ ЕАД, подчерта, че сътрудничеството между бизнеса и университетите у нас все още е насочено основно към обучението на студенти, осигуряването на стажове и професионална ориентация.
По отношение на трансфера на технологии обаче липсва устойчива практика и реално партньорство между компаниите и академичните среди. Според Стефанова ролята на бизнеса е да създава среда, която насърчава и подкрепя служителите, студентите и младите предприемачи да превръщат своите идеи в иновации.
Милен Добрев, председател на Бизнес иновационен център „Инобридж“, отбеляза, че за ефективно финансиране на технологичния трансфер и иновациите е необходимо бизнесът да разполага с интегрирана верига на подкрепа по целия иновационен процес.
Добрев подчерта, че мрежа от бизнес ангели, която да осигурява ресурс за иновации, почти не съществува в регионите. Необходим е системен подход, който да позволи регионалната иновационна екосистема да се развива цялостно и устойчиво.
Лидия Рашева, старши експерт в Дирекция „Европейски проекти и финансови институции“ на ОББ, подчерта, че банките, благодарение на своята широка мрежа, са ефективен инструмент за предоставяне на гаранционни и финансови инструменти в подкрепа на бизнеса.
Тези механизми, осигурени от институции като Фонда на фондовете и Европейския инвестиционен фонд, играят ключова роля за улесняване на достъпа до финансиране и стимулиране на иновациите в икономиката.
Стоянка Колева, мениджър проекти в „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД, и участник в годишната награда на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ за Иновативно предприятие на годината 2024 г. сподели, че в практиката на компанията има много възможности за финансиране и сътрудничество с университети при реализирането на иновационни проекти и даде редица конкретни примери за успешни проекти, реализирани с подкрепата на Европейската комисия.
Тя подчерта, че техният фокус все повече се насочва към европейски програми като „Хоризонт Европа“, които предоставят устойчиви възможности за развитие на научно-приложни изследвания и внедряване на иновативни технологични решения.
Пламен Иванов, мениджър проекти, Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ заключи колко е важно честването на постиженията на иновативните компании в България за създаването на позитивни ролеви модели за развитие и трансфер на технологии и подкани всички присъстващи да разпространят информация и да се включат в конкурса Иновативно предприятие на годината 2025, която ще бъде връчена на церемония в София на 9.12.2025. г.
