Събитието бе осъществено със сътрудничеството на Министерството на икономиката и Мисията на Световната банка в София, и с подкрепата на Генерална дирекция “Предприятия” на Европейската комисия, Австрийското посолство в София, фирмата “ЕПИК Електроник Асембли” и Центъра за изследване на демокрацията. Форумът бе проведен под патронажа на Президента на Република България, г-н Георги Първанов.
Основна цел на форума бе продължаването на диалога и сътрудничеството между участниците в националната и регионалните иновационни системи, осъществявайки ролята си на платформа за обмен на идеи и съгласуване на правителството, представителите на бизнеса и на научните организации. В допълнение, на форума бяха представени процеса на разработване на регионални иновационни стратегии (РИС) за всички райони за планиране в България, както и текущата RIS BRIDGE инициатива за Югозападен район за планиране. Чрез представянето на годишния доклад “Иновации.бг” на фондация “Приложни изследвания и комуникации”, Националният иновационен форум послужи и като достъпен механизъм за бенчмаркинг на местните иновативни знания и опит с европейски и международни добри практики.
Програмата на форума включваше презентации на представители на Европейската комисия – Генерална дирекция “Предприятия”, фондация “Приложни изследвания и комуникации”, Държавна агенция по информационни и комуникационни технологии, Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия, фонд “Научни изследвания’ към Министерството на образованието и науката, Университета за национално и световно стопанство, Българска академия на науките, Центъра за изследване на демокрацията, “Ковънтри Юнивърсити Ентерпрайзис ООД” и Университета Кеймбридж, Великобритания, Изследователска секция “УРЕНИО” към Университета Аристотел, Гърция, Областна управа на Стара Загора, фирмите “ ЕПИК Електроник Асембли ”, “Лудогорие-91 ООД” и “Пойнт Ел България ООД” .
Д-р Огнян Шентов, председател на Управителния съвет на фондация “Приложни изследвания и комуникации” приветства участниците с добре дошли и постави акцент върху няколко ключови фактора за постигане на качествен икономически растеж – необходимостта от силна политическа воля на най-високо равнище, нова дългосрочна политическа визия и активни партньорства между обществения и частния сектор.
Г-н Оскар де Брун Копс, мениджър на Мисията на Световната банка в България, насочи вниманието към съществуващото за страната ни предизвикателство да поддържа високо равнище на растеж и продуктивност, независимо от неблагоприятната демографска ситуация в България. Г-н де Брун Копс също така подчерта критичната необходимост от усъвършенстване на човешките ресурси, оптимизиране на пазара за работна ръка и намаляване на дългосрочната безработица. Той запозна аудиторията с помощта, която Световната банка предоставя за осъществяване на реформите в България, особено по отношение на структурните реформи, реформите за повишаване на институционалния капацитет и социалната устойчивост.
В своето приветствие президентът Георги Първанов оцени значението на Втория национален иновационен форум като свидетелство за една налагаща се и необходима традиция. Президентът предложи възможен успешен подход за скъсяване на дистанцията между малките и средните предприятия и ресурсите с иновационна информация чрез прилагане на популярната формула “бизнесът обучава бизнеса”, както и посредством активното сътрудничество между неправителствените организации, браншовите асоциации, академичната общност и партньорите от ЕС и САЩ.
Форумът продължи с церемонията по награждаване на победителите от Втория национален конкурс за иновативно предприятие за 2005 г. Конкурсът бе обявен за всички участници от индустриалния сектор, които имат иновативни идеи, продукти или услуги. Наградите бяха разпределени в две основни категории в зависимост от големината на фирмите: за малко иновативно предприятие (по-малко от 50 служители) и за средно и голямо предприятие (над 50 служители). Победителите в конкурса бяха обявени от Председателя на журито, проф. Марин Петров, а наградите връчи г-н Пламен Вачков, Председател на Агенцията по информационни и комуникационни технологии.
Първата тематична сесия, посветена на “Иновации.бг: състояние и перспективи на националната иновационна система”, бе открита от г-н Янис Цилибарис, заместник ръководител на отдел “Подпомагане на иновациите” към Генерална дирекция “Предприятия”на ЕК. Г-н Цилибарис направи обзор на политиката на ЕК за повишаване на европейската конкурентоспособност и иновации с цел преодоляване на съществуващата разлика от около 30 % в БВП на глава от населението между ЕС и САЩ, на различията в икономическото развитие на европейските региони и в регионалното иновационно представяне. В своята презентация той запозна аудиторията с Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) и с нейната основна цел – да подпомогне координирането на регионалните иновационни стратегии на различните региони. Г-н Пламен Вачков, председател на Агенцията по информационни и комуникационни технологии към Министерски съвет изброи необходимите фактори за развитието на иновациите в областта на информационните и комуникационни технологии като един от най-важните сектори за българската икономика. Потребността от по-гъвкава икономика бе специално подчертана като средство за разгръщане на съществуващия потенциал на България – 15,000 специалисти по информационни технологии (ИТ), което представлява 12 % от общия брой ИТ специалисти в Източна Европа, 500 софтуерни фирми и 110 “Cisco” академии. Инвестициите за научно-развойна дейност, обаче, все още остават крайно недостатъчни и са четири пъти по-малко от тези в страните от ЕС.
Г-н Руслан Стефанов, координатор на проекти към Центъра за изследване на демокрацията, представи целта и основните изводи на годишния доклад “Иновации.бг”, който е предназначен да улесни процеса на формиране на нова дългосрочна визия за иновациите. Подходът, който придава солидност на този доклад, е основан на обединяването на всички аспекти на иновационната политика в един обобщен документ. Ключовите аспекти на европейската иновационна политика, както и нови инициативи и различни политически подходи в областта на иновациите бяха представени от доц. Миланка Славова от Университета за национално и световно стопанство. Тя насочи вниманието на аудиторията към факта, че единствения стратегически план, който включва конкретни мерки в подкрепа на иновациите, е Националният план за регионално развитие. Г-жа Зоя Дамянова, програмен директор във фондация “Приложни изследвания и комуникации”, разшири разглеждането на този въпрос чрез представянето на инициативите за разработване на регионални иновационни стратегии (РИС), предназначени за развиването на регионалните иновационни системи и бъдещото успешно усвояване на Структурните фондове на ЕС. Г-жа Дамянова съобщи за инициативата на фондация “Приложни изследвания и комуникации” да създаде Национална мрежа на българските райони за планиране, които са разработили собствени регионални иновационни стратегии, чрез подписване на Меморандум за сътрудничество. Инициативата бе приветствана от координаторите на РИС проекти за останалите четири района за планиране.
В рамките на втората тематична сесия, посветена на “Регионалните иновационни стратегии”, д-р Клайв Уинтърс, програмен директор в Ковънтри Юнивърсити Ентърпрайзис ООД, Великобритания, сподели с аудиторията опита на региона Уест Мидландс в процеса на разработване на регионална иновационна стратегия и направи преглед на пилотни и стартиращи проекти, предлагащи механизми за промяна на иновативния профил на региона. Споделянето на опит в осъществяването на РИС инициативи бе продължено от проф. Никос Комнинос, директор на изследователската секция “УРЕНИО” към Университета Аристотел в Солун, Гърция , който представи някои успешни РИС проекти с възможността те да послужат като примери за добри практики при развиването на ефективна иновационна система в България. Опитът от осъществяването на българската пилотната РИС инициатива за Южен централен район за планиране заедно с някои заключения, изводи и препоръки бяха представени от г-жа Мария Нейкова, областен управител на Стара Загора. Тя призова координаторите на настоящите РИС инициативи още в самото начало да направят ясна формулировка на очакваните резултати и необходимите мерки за постигане на съгласуваност. Сесията бе завършена от г-жа Даниела Чонкова, координатор на проекта RIS BRIDGE от фондация “Приложни изследвания и комуникации”, която представи новата РИС инициатива за Югозападен район за планиране на България. Тя акцентира върху някои специфични черти на инициативата, отличаващи я от типичната концепция за РИС проекти. Различията се дължат на наличието на два индивидуални подхода за под-региона София-град и за под-региона, включващ всички останали части на района за планиране, което се налага от съществуващото вътре-регионално икономическо неравенство. Г-жа Чонкова отбеляза и въвеждането на елементи на форсайт анализи в процеса на разработването на регионална иновационна стратегия, който в крайна сметка ще доведе до създаването на една Стратегия с два индивидуални Плана за действие за двата под-региона.
Тематичната сесия “Технологичен трансфер и финансиране на иновациите” бе открита от проф. Стефан Хаджитодоров, научен секретар на Българската академия на науките (БАН), който представи иновативните дейности на научните институти в рамките на БАН, насочени към изграждането на система за подпомагане на практическото приложение на научните изследвания. Той цитира няколко примера като използване на иновативния потенциал на докторантурите и ефективното използване на интернет за реклама и представяне на иновативни продукти и услуги. Сесията продължи с представяне на разбирането за иновативност на едно предприятие от гледна точка на бизнеса. Г-н Николай Беров, изпълнителен директор на “ЕПИК Електроник Асембли” , Ботевград сподели опита на своята фирма в разработването на успешна иновационна стратегия. Той наблегна върху важността на човешкия потенциал, който трябва да бъде високо квалифициран и мотивиран в рамките на фирмата и на сектора. Г-жа Калина Митева, изпълнителен директор на “Лудогорие 91 ООД”, Кубрат запозна аудиторията с участието на фирмата в световния иновационен опит заедно с шведския гигант “ИКЕА”. Тя изтъкна важността на професионалното сътрудничество и обмена на опит с чуждестранни иновативни фирми. В заключителната част на сесията г-н Петър Петров, управител на “Пойнт Ел – България ООД” , София, а също и миналогодишен победител в конкурса за иновативно предприятие на годината (в категорията за иновативно малко предприятие), посвети своята презентация на проблемите на малките предприятия (микро фирмите) в България, както и на ефективни методи и стратегии, прилагани от фирмата за преодоляване на значителните рискове и високото равнище на несигурност.
Втората част на последната тематична сесия бе насочена към финансовите механизми за поощряване на иновациите. Г-жа Албена Вуцова, директор на Националния фонд “Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката, отбеляза, че за съжаление по-голямата част от финансирането за научно-развойна дейност се осигурява от международни програми, а не от национално финансиране или от частния сектор. Тя представи дейностите на фонда и новите му схеми за подобряване на иновативното представяне на малките и средните предприятия и на научния потенциал на научноизследователските организации. Г-жа Вуцова предложи да се създаде мониторингова система за проследяване на жизнения цикъл на иновативните продукти, както и на последващото икономическо развитие на фирмите. Г-н Станимир Бързашки, изпълнителен директор на Изпълнителната Агенция за малките и средните предприятия, изброи инструментите, чрез които държавата подкрепя и подпомага иновативните дейности на фирмите като постави специален акцент върху Националния иновационен фонд – неговите цели, типовете проекти за финансиране и резултатите от протеклия първи конкурс в рамките на фонда. Д-р Илиян Илиев от Университета в Кеймбридж, Великобритания представи различните форми за рисково финансиране заедно с необходимостта от такова финансиране за подпомагане на иновациите и за въвеждане на нови технологии в контекста на икономиките в преход. Той подчерта, че основните бариери пред развитието на рисковия капитал в страните от Централна и Източна Европа и България са ниското равнище на развитие на фирмите, липсата на местен рисков капитал, труден достъп до различни мрежи от организации, нисък мениджърски капацитет, липса на създадени мрежи между фирмите, университетите и индустриалните партньори и слабото развитие на клъстери, в които рисковия капитал би могъл да има максимално влияние.
Програма (PDF, 1,32 МB)
Национален конкурс за иновативно предприятие на годината
Доклад Иновации.бг (PDF 6.43 MB)
Медийно отразяване
