Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, АРК Консултинг, Еnterprise Europe Network – България, Представителството на ЕК в България, с подкрепата на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия и Единен център за иновации на БАН, в медийното партньорство със списание „Икономика“ и икономически портал Economic.bg, Computer World, Kaldata.bg, списание „Българска наука“ и Успелите.бг проведоха Петнадесетия Национален иновационен форум „Иновации и икономически растеж“ на 05 декември 2019 г.
Д-р Огнян Шентов, Председател на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ откри форума като отбеляза неговата 15-та годишнина. Наблегна на ключовото значение на връзката между институциите, бизнеса и научните общности в развитието на иновациите, както и на ефективността на публичното финансиране на иновациите. Тези фактори имат пряка връзка с изоставането на Европа спрямо световните иновационни лидери – САЩ и Китай, които постепенно увеличават ресурсите си за научно-изследователска дейност. В Европа и България се забелязва остра нужда от концентрирани усилия за разрастване, увеличаване на мащаба на дейността и успеха на новостартиралите иновативни компании. Д-р Шентов също посочи значителната разлика между ЕС и България в дела на инвестициите в иновации – в това отношение България има сериозно да наваксва, за да настигне лидерите в иновациите.
Президентът на Република България, г-н Румен Радев, отбеляза иновациите като „ключов инструмент за устойчиво развитие“, „отражение на националните амбиции за бъдещето“ и „отражение на ефективността на взаимодействието между държавните институции, бизнеса, науката и образованието”. Г-н Радев посочи, че Европа изостава от световните иновационни лидери – САЩ, Корея, Китай, Япония, където иновациите са национална политика. Държавният глава изведе на преден план необходимостта от по-добра симбиоза между бизнес, държава и наука в областта на иновациите. Той припомни позицията си за необходимостта от равномерно разпределение на образователната и научна инфраструктура, защото това е най-добрият начин за сближаване и постигане на параметрите на устойчивото развитие.
Г-н Руслан Стефанов, Координатор на група „Иновации.бг“ към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, представи основните резултати от тазгодишното издание на доклада „Иновации.бг“. На стратегическо ниво, българската иновационна политика изостава в няколко аспекта. България се характеризира с нисък процент на финансиране на иновациите от страна на държавата, като през 2019 г. е достигнала най-ниския дял като процент от БВП в последните 20 години. Няма ясна дългосрочна цел за финансиране на иновациите като процент от БВП, а такава трябва да се дефинира. Освен това, между регионите на страната съществува силно изразена разлика в нивата и темповете на развитие на науката и иновациите. Югозападният регион остава единственият български регион в групата на умерените иноватори. Г-н Стефанов просочи нуждата от създаване на стратегия за подобряването на иновативността на изоставащите региони, която за всеки район да определи основните двигатели на развитието и да насърчи ключовите иноватори в него. Необходимо е да се създаде структура в изпълнителната власт, която да се занимава с иновационната политика на национално ниво – нещо, което в повечето европейски държави е факт от 15 и повече години насам.
Бойко Таков, Изпълнителен директор, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия посочи подобряващата се кооперация между държавата и бизнеса в областта на иновациите. Министерството на Икономиката работи в тясно сътрудничество с бизнес асоциации и клъстери в тази област, включително и с оглед на това регулациите да са приспособени към нуждите на бизнеса. Въпреки „негативизма“ спрямо нивото на иновациите в България, д-р Таков счита, че институциите и бизнеса се движат в правилната посока. Той отбеляза, че се прави активна политика, която да връща талантите към България. В това отношение иновационният форум е знаково събитие, което показва добрите примери и потенциала за иновиране и бизнес развитие в България. Д-р Таков посочва, че „трябва много да се шуми, много да се привеждат добри новини, защото това е един от начините да се върнат хората в България“.
Николай Камов, Координатор на Иноцентър България, отбеляза значението на Националния иновационен форум, който „вече 15 години дава висока професионална оценка на усилията, инвестирани в създаване и внедряване на български иновации“. За подобряване на иновационната среда в България, решаващ фактор е появата на иновационни лидери – а те ще се появят от бизнеса, от асоциациите, от регионите. Регионалните иновационни центрове ще играят ключова роля в това България да настигне останалите страни от Европейския съюз.
Атанас Енев, Управляващ партньор, „Байомик“ ООД и носител на наградата “Иновативно предприятие на 2018 г.”, изтъкна огромното значение, което подкрепата от асоциации, медии и инициативи като форума и конкурса играят в промотирането на постиженията на компанията. Според него, за подобряване на предприемаческата среда и растежа на “зелени” компании ще е нужно да се подобри качеството на образованието и да се създадат нови системи за обучение по предприемачество. Важна подкрепа за „зелените“ предприемачи в България би било и засилването на стимулите на държавата за научноизследователската и развойната дейност в областта на екологичните технологии.
Модератор на дискусията беше Кристина Ескенази, Председател на УС, Биотехнологичен и здравен клъстер –България.
Президентът Румен Радев връчи двете големи награди и почетните грамоти на отличените предприятия в Националния конкурс „Иновативно предприятие на годината – 2019″
Програма на Петнадесетия Национален иновационен форум
Доклад Иновации.бг 2019 „Интелигентни политики за иновационен растеж“
Медийно отразяване
