Даниела Чонкова, ръководител на програма „Иновации и подкрепа за бизнеса“, на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, национален координатор на Enterprise Europe Network – България, и проф. Теодора Георгиева, старши експерт към програмата, представиха своята гледна точка към обявеното прекратяването на процедурите „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия“ и „Създаване и развитие на Регионални иновационни центрове (РИЦ)“по ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Те предупреждават, че отнемането на публичен ресурс специално за иновациите, чрез които фирмите разчитат да станат по-устойчиви и по-конкурентоспособни, може да доведе до допълнително закриване на бизнеси. Факторът „време“ е много важен, когато става дума за практическо приложение на една иновационна идея. Освен фактора „време“, сериозна заплаха пред бизнеса представлява и силно динамичната среда в условията на криза“, подчертават експертите.
Здравейте, как ще коментирате прекратяването на процедурите „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия“ и „Създаване и развитие на Регионални иновационни центрове (РИЦ)“по ОПИК?
Теодора Георгиева: Това са само част от прекратените процедури по оперативни програми. Засегнати са и други инструменти, които директно или индиректно подкрепят разработването, трансфера и приложението на иновативни продукти и разпространението на добри практики в това отношение. В момент, когато се появи потребност от бърза реакция и мобилизирането на финансов ресурс, първите прекратени процедури са тези за насърчаване на иновациите. Това е още един пример в подкрепа на твърдението, че иновациите, технологичното обновяване на предприятията и сътрудничеството между наука и бизнес не са сред приоритетните теми за правителството, както сме показвали през годините в годишния доклад Иновации.бг.
Наблюдавахме същата реакция и по време на финансовата и икономическата криза след 2008 г., когато финансовото министерство остави без финансиране редица проекти в областта на науката, технологиите и иновациите с уговорката, че „кризата не е подходящ момент за инвестиране в иновации“.
Бърз преглед на мерките, предприети през този период, от правителствата на редица развити държави, показва, че те реагират по съвсем различен начин. Вместо да съкращават инвестициите в иновации, те ги удвояват. Зад една такава реакция стои разбирането, че именно иновациите са факторът, който може да подкрепи в дългосрочен аспект националната икономика, именно иновативните фирми са тези, които ще издърпат икономиката напред след като кризата приключи.
За съжаление, не сме си научили урока. Отново целта на мерките е краткосрочното оцеляване на всяка цена на базата на разпределението на финансов ресурс без ясни механизми и критерии. Отново не се залага на стратегическата визия и на разбирането, че именно иновациите имат положителен мултиплициращ ефект по отношение на икономиката, качеството на живот и националните конкурентни предимства.
Какви са преките и косвени последици от тази стъпка?
Теодора Георгиева: Преките последици, разбира се, са свързани с това, че конкретни предприятия, които са разчитали на публично финансиране за реализация на иновационните си проекти и за подготовката на които най-вероятно вече са инвестирали собствени средства, остават излъгани. Това е проблем, защото факторът „време“ е много важен, когато става дума за практическо приложение на една иновационна идея.
Косвените последици ще имат ефект в бъдещето, но те ней-често се свързват с възприемането на бизнес средата в България като непредвидима и неблагоприятна за иновативния бизнес. А това е ключов фактор за възпитаването и поддържането на предприемаческа и иновативна култура.
Даниела Чонкова: Освен фактора „време“, сериозна заплаха пред бизнеса представлява и силно динамичната среда в условията на криза. Това възпрепятства средносрочното, дори и краткосрочно планиране във фирмите.
Положението им допълнително се утежнява от факта, че свободната мобилност на хора и стоки е силно затруднена или възпрепятствана от рестриктивните мерки по границите, което пряко засяга и функционирането на общоевропейския пазар. Това прави българския бизнес още по-уязвим, и иновациите могат да бъдат решаващи за неговото оцеляване и преодоляване на кризата. Отнемането на публичен ресурс специално за иновациите, чрез които фирмите разчитат да станат по-устойчиви и по-конкурентоспособни, може да доведе до допълнително закриване на бизнеси.
Какви са Вашите очаквания за развитието на иновациите в МСП, които не са пряко обвързани с борбата с COVID-19? Какво да правят фирмите практически?
Теодора Георгиева: Предприятията трябва да продължат да осъществяват иновационна дейност въпреки ситуацията. Разбира се, лесно е да се каже и много по-трудно да се върви по този път. Но факт е, че използването на външно публично финансиране не превръща едно предприятие в иновативно. Истински иновативните предприятия имат вътрешно осъзната потребност за обновяват дейността си и да предлагат иновативни продукти. Да не забравяме обаче, че външното публично финансиране може в голяма степен да подкрепи тези предприятия. И това, че сега това финансиране е спряно, означава, че държавата абдикира от функцията си в подкрепа на иновативния бизнес.
Какви са Вашите препоръки към институциите за подкрепа на устойчивите и новостартиращи иноватори в условия на настоящата криза и след нея?
Теодора Георгиева: Важно е да се разбере, че най-трудно се печели доверие. Ако държавата иска да спечели доверите на бизнеса и да гради имидж на коректен партньор, трябва да защитава приоритетите си независимо от обстоятелствата. Това е свързано с ценностната ни система като общество и е вярно както в областта на корпоративното управление, така и в управлението на националната икономика.
Даниела Чонкова: Последиците от кризата ще направят проблемите в икономиката на страната още по-осезаеми. Необходимо е да бъде направен системен, холистичен анализ не на отделните системи в държавата – здравна, образователна, икономическа и др., а на всичките заедно и на връзките на взаимодействие между тях и взаимна обусловеност. В тези условия е необходима обща национална визия за справяне с кризата, а не “работа на парче”.
Въз основа на цялостен поглед следва да се преразгледат политики, приоритети, мерки. Ще има все по-нарастваща необходимост от засилване на връзката образование-наука-бизнес, без която не може да има иновации, както и от публичен ресурс за целта.
Какви добри практики бихте препоръчали за подкрепа на устойчивите иновации в условията на настоящата криза и след нея?
Даниела Чонкова: Европейският съвет по иновации (ЕСИ) пост фактум увеличи бюджета си за конкурсната сесия за проектни предложения през март 2020г. Бяха подадени иновационни проекти в широк спектър икономически сектори, като в последния момент, поради отприщилата се вълна от извънредни мерки в множество страни, ЕК излезе с призив за проекти, касаещи COVID-19. Увеличаване на бюджета на конкурсната сесия цели именно това да се избегне ексклузивно пренасочване на финансов ресурс само за тези проекти, а напротив, да се даде зелена светлина на иновациите като цяло. Общият бюджет на подадените проектни предложения само за мартенската сесия 2020г. надвишава целия бюджет на ЕСИ, предвиден за периода 2021-27, което е индикация за острата нужда на бизнеса от публични средства в подкрепа на иновациите именно сега.
Теодора Георгиева: Не се налага дълго да търсим добри практики в това отношение. Британското правителство анонсира нов пакет от мерки в подкрепа на иновативните предприятия на острова, който препоръчвам да разгледате.
Повече по темата:
ОП „Иновации и конкурентоспособност“
Мерки на ЕК в подкрепа на иновациите за борба с COVID-19
