ARC FUND
ARC FUND / Публикации / Децата рядко търсят помощ при проблеми онлайн

Децата рядко търсят помощ при проблеми онлайн

В България само 10% от децата са използвали тази възможност, което показва, че информационната индустрия може да направи много повече в тази област. Това е едно от сериозните заключения на новия доклад от проекта „Децата на ЕС онлайн“, изпълняван в България от фондация «Джендър образование, изследвания и технологии» (ДОИТ) и екип от УНСС.

На 11 юли на среща, организирана от Европейската комисия, представители на интернет индустрията ще покажат какви усилия полагат за осигуряване на безопасността на децата онлайн. В нов доклад, изследващ стратегиите на индустрията в сравнение с това какво всъщност правят децата онлайн, изследователи от цяла Европа препоръчват индустрията да се съсредоточи повече върху разбираема за децата комуникация и достъпни начини за подаване на сигнали.

Любопитството на децата ги сблъсква с потенциално опасно съдържание

Докладът разкрива, че едно от всеки пет деца е виждало потенциално опасно съдържание в интернет като сайтове, които насърчават децата към анорексия и склонност към самонараняване.

Живка Маринова от ф-я ДОИТ, която отговаря за изследването в България обяснява:
Децата в България са изложени сравнително от скоро на масивния достъп до интернет, но те навлизат много по-бързо от връстниците си в Западна Европа в он-лайн пространството. В същото време родителите определено изостават от уменията на децата си, което им пречи да оценят правилно както рисковете, на които децата са изложени, така и огромните възможности за учене, които мрежата предоставя.

Родителите са по-притеснени за онлайн риска, отколкото за алкохола, секса и наркотиците

Запитани какво ги притеснява най-много по отношение на техните деца, родителите поставят на първите места успеха в училище, инцидентите на пътя, тормоза (в и извън мрежата) и престъпността. Онлайн рисковете – контакта с непознати или виждането на неподходящо съдържание– са на пето място от девет основни притеснения: всеки трети родител се притеснява именно от тези рискове. По-малки са тревогите, свързани с употребата на алкохол, наркотици, проблеми с полицията и сексуална активност.

В същото време, деца които докладват за проблеми, произтичащи от техните онлайн контакти, като цяло са доволни от помощта, получена от онлайн службите. Две трети от децата, докладвали съдържание или поведение, съдържащи риск са намерили полезен отговор, но остава една трета, които не са получили необходимата помощ. Съобщилите за сексуални изображения са малко по-позитивни за помощта, която са получили от тези, докладвали за рисково поведение ( изпращане на SMS-и със сексуално съдържание, кибертормоз).

Тези, които имат по-малко опит в ползването на интернет, трябва да бъдат специално насърчавани и да придобият възможност да използват онлайн инструменти, които трябва да могат да бъдат използвани по-лесно от неопитните потребители на интернет.

Посредничеството на родителите също е важно

Активното родителско посредничество при използване на интернет – например, заедно изпълвяне на общи дейности онлайн или насърчаване на детето да научи нови неща самостоятелно, като родителят остава на разположение, ако е необходимо – намалява вероятността от излагане на децата на онлайн рисковете във всички възрасти, а също така се свързва с намаляването на неприятния опит сред децата от 9 до 12 години, без да се огравичава достъпа им до позитивните страни на активността им онлайн.

Други резултати на общоевропейско ниво

• 14% от децата между 9 и 16 години са виждали сексуални изображения в интернет сайтове. Това включва 8% от децата между 11 и 16 години, които са виждали снимки на хора, които правят секс и/или гениталии, и 2% които са виждали насилствени сексуални изображения. 32% от всички деца между 9 и 16 години, които са виждали сексуални изображения, казват, че са били разстроени от тях.
• Сред децата между 11 и 16 години, разстроени от виждането на сексуални изображения, 26% се надяват, че проблемът ще изчезне от самосебе си, 22% са се опитали да се справят с него, 19% са изтрили нежеланите съобщения и 15% са блокирали подателя. Само 13% съобщават за проблема си онлайн, въпреки че повечето от тях намират резултата от реакцията за полезен.
• 21% от децата между 11 и 16 години са виждали потенциално вредно, генерирано от потребителите съдържание, като сайтове, подстрекаващи омраза (12%), сайтове, пропагандиращи анорексия (от 10% до 19% от момичетата между 14 и 16 години) и сайтове, предизвикващи самонараняване (7%).
• Децата с по-развити цифрови умения е по-вероятно да се сблъскат с подобни рискове, свързани със съдържанието.

За повече информация:

Докладът “За по-добър интернет за децата” проучва стратегиите, използвани от индустрията за защита на младите потребители от онлайн риск и проверява дали има доказателства, че тези стратегии работят и намаляват онлайн рисковете и щетите нанесени на деца. Изводите се основават на интервюта с 25,000 деца и родители в 25 европейски държави.
За пълния доклад “За по-добър интернет за децата” от Sonia Livingstone, Kjartan Ólafsson, Brian O’Neill и Verónica Donoso, вижте проекта EU Kids Online http://www2.lse.ac.uk/media@lse/research/EUKidsOnline/EU%20Kids%20III/Reports/EUKidsOnlinereportfortheCEOCoalition.pdf

Информация за проекта и общ преглед:

• Проектът EU Kids Online има за цел да повиши познанията на децата в Европа и родителите им, техния опит и практики по отношение на рисковото и по-безопасно ползване на интернет и новите онлайн технологии и по този начин да информира за насърчаването към по-безопасна интернет среда за децата. Проектът е финансиран от програмата на Европейската Комисия Safer Internet (SI-2010-TN-4201001).
• Изследването на EU Kids Online е проведено “лице в лице” чрез проучване по домовете на 25,000 интернет потребители между 9 и 16 години и техните родители в 25 държави, използвайки стратифицирана случайна извадка и метода на самостоятелно попълване на въпросници за деликатните въпроси.
• Страните, включени в проучването са: Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания, Швеция, Турция и Великобритания. Допълнително проектът включва екипи за проучване от Хърватска, Исландия, Латвия, Люксембург, Малта, Русия, Словакия и Швейцария.
• В България партньор по проекта е фондация „Джендър образование, изследвания и технологии” (ДОИТ), а от 2012 г. и екип от УНСС.
• Коалицията за превръщане на интернет в по-добро място за деца е съвместна доброволна инициатива, стартирала през декември 2011г., подкрепена от Европейската комисия. Прочетете повече за коалицията тук:http://ec.europa.eu/information_society/activities/sip/self_reg/index_en.htm