Водеща тема на годишния национален доклад Иновации.бг 2017 е технологичната обвързаност на националната икономика в европейски и глобален мащаб. Специален акцент е поставен върху автомобилостроенето и свързаните производства, по отношение на които България е притегателен център за чуждестранните инвеститори не само от позициите на системен интегратор, но и като R&D център и източник на нови технологични решения.
И през 2017г. България е единствената страна членка на ЕС (остров на стабилност), която не регистрира напредък в областта на иновационния потенциал за последните седем години. Това показват данните на Европейското иновационно табло 2017. През 2016 г. за пръв път за последните седемнадесет години разходите за НИРД намаляват в абсолютен размер с близо 14% на фона на нарастващия размер на БВП. И макар че предприемаческият потенциал на страната остана заключен в нискотехнологични дейности, и то в много по-висока степен в сравнение с 2015 г., София се превърна в третата предприемаческа дестинация след Лондон и Дъблин със 146 новосъздадени фирми (с натрупване от 2004 г.), подкрепени от акселератори. Това са част от изводите в годишния доклад Иновации.бг на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.
„Десет години след приемането на България като пълноправен член на ЕС и в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС ползите за иновативния бизнес в страната са видими. При такива условия е въпрос на национално усилие да се създаде желания имидж на страната и да се работи за по-високи позиции в европейското конкурентно пространство. Но липсват националните примери, които да подкрепят и мултиплицират постигнатия с европейски средства ефект. Като основна бариера е посочен факторът „Корупция”, коментира проф. Теодора Георгиева от Фондация „Приложни изследвания и комуникация“.
Според композитния индекс за измерване на напредъка на страните членки по отношение на дигиталната икономика и информационното общество на ЕК, България има сериозни дефицити в областите „Човешки капитал”, „Използване на интернет”, „Интеграция на дигиталните технологии” и „Предоставяне на цифрови услуги” от страна на публичната администрация.
През 2017 г. Националният иновационен фонд проведе с голямо забавяне 8-а си сесия. Националният Фонд „Научни изследвания“ продължава да не функционира добре, а средствата за изградените Центрове за предприемачество към няколко технически и технологични висши училища бяха прекратени.
Въпреки това експертният екип на доклада Иновации.бг посочва, че има значително увеличение на плащанията от оперативните програми в подкрепа на иновациите и предприемачеството. Подобрява се и административният капацитет на държавната и местната администрация при работата с европейски програми и в предоставянето на услуги за бизнеса.
България се предвижва и от 38-о на 36-о място според Глобалния иновационен индекс 2017. Страната ни е на второ място след Китай от групата на държавите със среден към висок доход, които са най-напред в класацията. През 2017 г. за първи път български проект спечели финансиране по фаза 2 на Инструмента за МСП на програма Хоризонт 2020. Предприятията са единственият сектор, който и през 2016 г. продължава да инвестира нарастващ ресурс в иновационни разработки и за персонал, зает с НИРД.
Според представителна извадка от български предприятия, преминали процедура за оценяване на иновационния мениджмънт за периода 2015 – 2017 г., 95% от изследваните иновативни предприятия инвестират част от бюджета си за НИРД в дългосрочно ориентирани проекти. Близо 70% от изследваните предприятия разчитат в определена степен на външните пазари при валидиране успеха на иновационните си проекти.
Секторът на информационните и комуникационните технологии продължава да се развива бурно, като осигурява 4% от работните места, 4% от приходите и 9,3% от добавената стойност в икономиката. Той остава „котва“ за талантите. Делът на сектора в общия експорт достига 14% през 2016 г. Ръстът се дължи най-вече на увеличение в износа на автомобилна електроника, но и в повече аутсорсинг на бизнес процеси. Очаква се запазване на тенденцията и през следващите години.
Извън ИКТ сектора българските предприятия изостават значително от средноевропейските стойности по почти всички показатели за е-бизнес, следени от Европейската комисия. България регистрира най-ниския дял от приходите на предприятията, реализиран през интернет – под 4%, при средно за ЕС 16,4%. Населението има ниски нива на дигитални умения и беден опит с онлайн пазаруването.
Експертите очакват сектор „Аутомотив” да следва модела на ИКТ сектора по отношение на заетостта и добавената стойност. За десетилетие автомобилостроенето бележи ръст от три пъти по отношение на оборот, активи и брой заети и четири пъти по отношение на произведената добавена стойност. Той генерира общо над 2 млрд. евро оборот и над 33 хил. заети в приблизително 170 предприятия през 2016 г.
„Страната ни все още не е успяла да се позиционира като аутсорсинг дестинация за НИРД и иновационно интензивно производство в този сектор, каквато тя представлява по отношение на ИКТ. Все пак, имайки предвид историята на българския ИКТ сектор и ролята на онези предприятия от него, които са свързани с автомобилостроенето, може да се каже, че сектор „Аутомотив” има шанс да утвърди страната като подходяща и за иновационно интензивни производства през следващите пет до десет години“, завършва д-р Тодор Галев, експерт към Фондация „Приложни изследвания и комуникация“.
Докладът Иновации.бг бе представен по време на 13-ия Национален иновационен форум под егидата на президента Румен Радев. Той се организира от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, АРК Консултинг, Еnterprise Europe Network – България, Представителството на ЕК в България, Иновационния център на БАН с подкрепата на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия към ЕК и в медийно партньорство с Българска национална телевизия, списание „Икономика“ и онлайн портал Economic.bg.
Пълният текст на резюмето с графики и таблици четете в приложения файл.
Пълният текст на доклада Иновации.бг 2017 на български език четете тук.
